Meshuggah - Koloss

Така!
Мина бая време откакто писах за последно, но бях ангажиран с любовни несполуки, мързел, незадоволеност от работата си, търсене на барабанист и не на последно място депресия и самосъжаление.
(И бях на концерта на Hed P.E. - страхотна банда ... трябва да им посветя статийка скоро.)
След като всичко това е вече в миналото мога да се заема със важните неща в живота, като писането на личното си мнение по въпроси, които не касаят никого.
Днешното ревю е посветено на новия албум на великаните Meshuggah - Koloss.
Албумът им първо не ми хареса. После като го послушах малко и бях ... meh ... После като го послушах още малко и взе да ме кефи. Но аз бях така и с предните албуми на Meshuggah, така че това нищо не значи. Бих казал, че е типичен мешугски албум. Един от по-забавните моменти при слушането на нещата им за мен е откриването и разгадаването на pattern-и и рифове, като например този в The Demon's Name is Surveillance:
1-2-3-1-2-3-1-4
2-3-1-2-3-1-2-4
3-1-2-3-1-2-3-4

Зарадвах се като детенце на шоколад, когато го открих съвсем случайно както си слушах в колата на път за работа. Друг интересен момент е началото на The Hurt That Finds You First, където Томас Хааке постепенно почва да млати соло-барабанчето все по-силно и по-силно. Специално това ми направи впечатление не защото е велико, а защото рядко има заигравки с динамиката в техни песни. Оттам нататък цялата песен е права и корава в техния си стил, но интрото е много силно.
Парчетата Swarm и Demiurge пък имат готин груув.
На повечето песни рифовете са достатъчно криви за да не мога да ги запомня, което гарантира, че бая време мога да прекарам в слушане без да ми омръзне албума.

Ако не си падате по Meshuggah няма да ви изкефи Koloss.
Ако пък сте фенове, то дайте му шанс. Имам чувството, че този албум е с една идея по-слушаем от предните им неща, което не е задължително плюс - зависи кои страни на Meshuggah сте харесали в предните албуми.

Толкова засега.
Over and out.

Djent

Както вече споменах в първата си публикация djent-а е много яка работа. Най-ранната група която е творила в този стил доколкото знам е Meshuggah, но названието djent е сравнително ново и произлиза от звука, който китарите издават (palm mute + много среди + много дисторшън). Понастоящем има много групи които правят djent - кои по-мелодични, кои по-брутални. Ако трябва да използваме по-класическо описание то djent ще да е нещо като brutal experimental math metal. Ритмите са сравнително комплексни, китарите могат да варират от сравнително монотонни играещи си с ритъма до доста интересни джазоподобни инструментали. Вокалите съответно също варират от монотонно дране (като това на Jens Kidman от Meshuggah) до невероятно добро пеене (като Spencer Sotelo от Periphery). Темите на текстовете обикновено са отнесени и абстрактни, което до голяма степен отговаря на самия стил. Обичам да слушам музика, която не мога да обхвана лесно и която ми носи нови и нови усещания при последващо прослушване. В djent-а често има три отделни мелодични линии - ритъм секция плюс една китара държи основен ритъм, друга китара свири някаква мелодия отгоре, вокалът се дере междувременно. Това не е от типа музика, който бих пуснал на купон, защото е прекалено асоциална. Донякъде звученето е като dubstep drops all the time. И докато на dubstep-а дроповете са един вид кулминация, то в djent-а почти няма кулминационни моменти в песните, а цялата песен върви стегнато и напрегнато, което ми е изтощаващо за слушане понякога. За да илюстрирам на това колко сложни ритми се срещат в този стил ще спомена само, че в песента на Meshuggah - Bleed барабаните (конкретно касите) са били толкова трудни, че до последно не е било ясно дали ще я има в албума тази песен.
В този стил, често се използват 7 и 8 струнни китари, защото се търси по-голям обхват и/или по-ниско басово звучене. Animal as Leaders, където свири Tosin Abasi (един наистина невероятен китарист) например нямат басист и вокал. Те са трио - двама китаристи с осмаци и един барабанист и звучат невероятно. Meshuggah по едно време също нямаха басист. Periphery пък имат трима китаристи, Sikth - двама вокалисти.
Едно от най-впечатляващите неща които научих покрай този стил беше за издаването на първият албум на Periphery. Китаристът Misha "Bulb" Mansoor е записал албума у тях. Човекът е работил някаква смотана работа няколко години докато не задобрее в записването, смесването и мастерирането и след това е записал убийствен албум. След това е отишъл и се е договорил за разпространение с 6 различни лейбъла. Това е нестандартно. По принцип лейбълите запазват изключителни права върху мастър записа от студиото, но това е защото обикновено са дали аванс на групата за да си направи читав запис. А Миша е записал у тях албум с изключително качество и това му позволява да е независим от лейбълите и да сключи договор за разпространение с повече от един лейбъл.

Колкото и да ви пиша по въпроса е безсмислено ако не хвърлите едно ухо на стила и не прецените за себе си. Но ако си падате по тежка и ритмично сложна музика вероятно ще си харесате едно две парчета.

Meshuggah - Shed
Meshuggah - Rational Gaze
Periphery - Icarus Lives - вокалиста на тези момчета е един от моите идоли.
Animals as Leaders - CAFO
Special Defects - Sol Niger Within (Medley) - барабанистът е Morgan Agren от Mats & Morgan band, които принципно свирят fusion, а китариста е Frederik от Meshuggah. В това видео Морган направо ми изпълва душата.
Tesseract - Nascent - тези са от по-нежните. Много добра група със много добър вокалист.
Sikth - Bland Street Blossom - не е съвсем джент, но close enough
Monuments - Admit Defeat - дисторшъна в тази песен е невероятен
Textures - Reaching Home
Vildhjarta - Shiver - страхотно балансирано като звучене. Различни видове пеене, мелодични и агресивни части.

И приключваме днешното издание с един от най-добрите djent клипове:

Acid jazz

Acid jazz-а е яката работа. Djent-а също е много яка работа, но реших, че понеже пиша статията точно в навечерието на бъдни вечер сам вкъщи ще е хубаво да е за нещо позитивно. За тези които не знаят какво е това acid jazz - вероятно всеки е чувал поне Cosmic Girl или Deeper Underground на Jamiroquai. Естествено Jamiroquai имат много по-гениални парчета в творчеството си, а съществуват и не чак толкова фамозни и комерсиални изпълнители в този стил. И преди да сте отхвърлили с лека ръка този стил и тази група и да решите, че това са лигни за женчовци някакви имайте предвид, че фронтмена на Jamiroquai (Jay Kay го зоват) е машинка и половина. На младини е бил в улична банда, бил е наръган с нож, пада си по коли и има завидна колекция от автомобили, държи едно от най-добрите времена в Top Gear, сипа много на Danii MInogue и Cheryl Cole и е възможно да употребява наркотици. За справка гледайте Runaway и ако Jay Kay ви се стори трезвен, значи забравете какво съм казал и останете невинни (Drugs’re bad ... mmmkay?). Реално ако видите как Jay Kay скача по сцената като гламав със странните шапки правени от майка му докато пее “Cosmic Girl from another galaxy … али бали” няма да заподозрете, че е мега badass гъзар.

И сега след като еднозначно доказах, че всички, които харесваме Jay Kay сме мъжествени*, то нека да се върнем в jazz-а. Следващият виден представител на стила са Incognito. Единственият постоянен член на Incognito е китаристът им известен като Bluey. През тях са минали множество невероятни музиканти и особено искам да обърна внимание на вокалистите им. Обикновено са на сцена с 4-ма вокалисти (и всичките пеят с много душа) и са една от онези групи, които са по-яки на живо отколкото на запис. Не знам колко вокалисти са минали оттам, но всичките пеят невероятно и имат заразно и завидно сценично присъствие без да се правят на клоуни. Предлагам да прегледате разни техни концерти и да се убедите сами. Знаете ли … досега не съм слушал друга група, която да ме изпълва с толкова позитивни емоции колкото Incognito. Невероятно красиви мелодии и хармонии, вокални линии изпълнени с много душа, ритми, които те карат да затанцуваш и позитивни текстове, в които доброто може и да не възтържествува веднага, но носят обещанието, че ако ти си позитивно настроен, животът ти ще е по-добър. Посланието им е добро и е поднесено по много умел и искрен начин. Затова и Incognito са едни от малкото, които са се вмъкнали под иначе дебелата ми кожа.

И заради фънка в тяхното творчество. Обичам фънка. Всяка жена може много лесно да ме вкара в леглото си ако може да свири фънки неща на бас китара, изглежда добре и не иска деца и/или брак. Желателно е да може да свири едно или повече от следните неща:

Incognito - Morning Sun
Incognito - Collibri
The Brand New Heavies - Dream On Dreamer
Jamiroquai - High Times
Jamiroquai - Canned Heat
Brooklyn Funk Essentials - Jump Around Sound - Това е ska парче, ама аз обичам ska. Тези пичове иначе си имат и funky неща и по лекички нежни jazz изпълнения.
James Taylor Quartet - Love will keep us together
Moloko - Sing It Back
US3 - Get Out
Mezzoforte - Garden Party - Това сигурно ви е познато ако сте родени до 85-та и сте гледали телевизия :)

Приятно слушане и бъдете позитивни!

* б.а.: Доколкото съм запознат със съвременните стереотипи за мъжественост, да се въргаляш в кокаин и жени в някоя от многото ти спортни коли е заниманието на 4-то място по мъжественост. На 1-во място сред мъжките занимания е да бъдеш Бойко Борисов. За 2-ро и 3-то място се борят хврълянето на салфетки в Биад и хвърлянето на салфетки в Син Сити.