Така!
Мина бая време откакто писах за последно, но бях ангажиран с любовни несполуки, мързел, незадоволеност от работата си, търсене на барабанист и не на последно място депресия и самосъжаление.
(И бях на концерта на Hed P.E. - страхотна банда ... трябва да им посветя статийка скоро.)
След като всичко това е вече в миналото мога да се заема със важните неща в живота, като писането на личното си мнение по въпроси, които не касаят никого.
Днешното ревю е посветено на новия албум на великаните Meshuggah - Koloss.
Албумът им първо не ми хареса. После като го послушах малко и бях ... meh ... После като го послушах още малко и взе да ме кефи. Но аз бях така и с предните албуми на Meshuggah, така че това нищо не значи. Бих казал, че е типичен мешугски албум. Един от по-забавните моменти при слушането на нещата им за мен е откриването и разгадаването на pattern-и и рифове, като например този в The Demon's Name is Surveillance:
1-2-3-1-2-3-1-4
2-3-1-2-3-1-2-4
3-1-2-3-1-2-3-4
Зарадвах се като детенце на шоколад, когато го открих съвсем случайно както си слушах в колата на път за работа. Друг интересен момент е началото на The Hurt That Finds You First, където Томас Хааке постепенно почва да млати соло-барабанчето все по-силно и по-силно. Специално това ми направи впечатление не защото е велико, а защото рядко има заигравки с динамиката в техни песни. Оттам нататък цялата песен е права и корава в техния си стил, но интрото е много силно.
Парчетата Swarm и Demiurge пък имат готин груув.
На повечето песни рифовете са достатъчно криви за да не мога да ги запомня, което гарантира, че бая време мога да прекарам в слушане без да ми омръзне албума.
Ако не си падате по Meshuggah няма да ви изкефи Koloss.
Ако пък сте фенове, то дайте му шанс. Имам чувството, че този албум е с една идея по-слушаем от предните им неща, което не е задължително плюс - зависи кои страни на Meshuggah сте харесали в предните албуми.
Толкова засега.
Over and out.
